Job 15

Втора реч на Елифаз. Йов обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

1 Тогава теманецът Елифаз отговори: 2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря
и с източен вятър ли пълни корема си?
3 С празни думи ли се препира
и с безполезни речи?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога
и намаляваш моленето пред Него.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти
и си избрал езика на лукавите.
6 ^a Твоите уста те осъждат, а не аз;
твоите устни свидетелстват против тебе.
7 ^b Ти ли си първороденият човек?
Или създаден ли си преди хълмовете?
8 ^c Чул ли си ти Божиите тайни намерения?
Или си заключил в себе си мъдростта?
9 ^d Какво знаеш ти, което ние не знаем?
Какво разбираш ти, което няма в нас?
10 ^e Има и между нас и белокоси, и престарели,
по-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките Му думи към тебе
малко нещо ли са за тебе?
12 Какво те блазни сърцето ти
и на какво смигат очите ти,
13 че обръщаш духа си против Бога
и изпускаш такива думи от устата си?
14 ^f Какво е човек, за да е чист,
и роденият от жена, за да е праведен?
15 ^g Ето, на святите Си ангели Той не се доверява
и небесата не са чисти в очите Му;
16 ^h колко повече е гнусен и непотребен човек,
който пие неправда като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме;
и това, което съм видял, ще ти изявя
18 ⁱ (което мъдрите не скриха, а възвестиха,
както бяха чули от бащите си;
19 ^j на които беше дадена земята и само на тях,
и чужденецът не мина между тях):
20 ^k Нечестивият се мъчи през всичките си дни;
и преброени години са запазени за мъчителя.
21 ^l Ужасни гласове има в ушите му,
че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;
22 не вярва, че ще се върне от тъмнината;
и той е очакван от меча;
23 ^m скита се да търси хляб, като казва: Къде е?
Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 скръб и тъга го плашат –
като цар, приготвен за бой, му надвиват,
25 понеже той вдигна ръката си против Бога
и се възгордя против Всемогъщия;
26 спусна се към Него с корав врат,
с дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 ⁿ Понеже покри лицето си с тлъстината си
и затлъсти кръста си,
28 той се засели в разорени градове,
в къщи необитаеми,
готови да станат на купове.
29 Няма да се обогати и имотът му няма да трае,
нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 ^o Няма да се отърве от тъмнината;
пламък ще изсуши младоците му;
и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 ^p Нека не се доверява на суетата самоизмамен;
защото суета ще бъде заплатата му.
32 ^q Преди времето си ще се изплати
и клонът му няма да се раззеленее.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата
и ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее;
и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.
35 ^r Зачеват зло и раждат беззаконие,
и сърцето им подготвя измама.